Лондон

London Bridge

St.Paul's Cathedral

London Tower

National Gallery

London Eye

Наскоро имах огромното удоволствие да посетя този така разнолик, интересен, забързан и запленяващ град. Град ли да го нарека и аз не знам, той е мултикултурен, мегаполисен, един и в същото време с много лица. Прибрал е под крилата си толкова много хора, от цял свят, едва ли има нация, която да няма представител, живущ там. Още, на някое от многото летища, още, в някоя от многото метро спирки, впечатление правят хората - такава пъстра и запленяваща смесица от цвят на кожата, расови характеристики, стил и присъствие. Всички, забързани нанякъде, но някак си спокойни, усмихнати, живи. Да, животът в Лондон, буквално кипи и прелива по всеки ъгъл, във всяко кътче на този интиргуващ голям, голям център на света. Тук можете да видите всичко и като казвам всичко, наистина имам предвид всичко - от лъскави витрини, отрупани с какво ли не, до музеи, изложбени галерии, дворци, абатства, катедрали, църкви, огромни административни и бизнес сгради, исторически крепости, китни жилищни квартали (централни, Китайски, Индийски) и Темза, разбира се добрата стара Темза. Реката, която разлива по своите корита, историята на многоликия Лондон - водните маси, носещи в себе си тайни и явни случки от хиляди години - водното информационно поле, зорко съхранило и страховитата Чумна епидемия от 1665-1666 година, и ужаса от големия пожар, изпепелил града в 1666 година, и емоциите на милионите туристи, които идват от цял свят, за да се насладят на всичко, което предлага съвременен Лондон.

Без значение дали сте жител на града, турист или служител в командировка, тук няма да скучаете. Опциите да прекарате пълноценно времето си, са много и наистина различни. Бих казала, дори - времето тук никога не стига. И като заговорихме за време, ако имате път насам, не пропускайте да посетите Кралската Гринуичка Обсерватория, знаете че там е мястото, където можете да видите и да се снимате с меридиана, който разделя Земята на Източно и Западно полукълбо, нали?! Обсерваторията е разположена в изключително красив парк, на един високо извисяващ се хълм. Пътюм, можете да се отбиете в Националния Военно-Морски музей и да разгледате тематични изложбени композиции на кораби, знамена, униформи и др. Но това съвсем не е една от най-големите забележителности на града.

Започвам следващите редове с уточнението, че в Лондон можете да се забавлявате и да разглеждате на воля, напълно безплатно. Да, точно така, има достатъчно музеи и галерии, които са с вход свободен, а са толкова големи, направо огромни по мащаб и съхранени ескпонати и артефакти, че ще са ви нужни буквално дни, ако искате да се разходите спокойно и обстойно във всяка една от тях. На входовете, разбира се има урни, в които по желание можете да направите дарение за съответния обект, по ваша преценка, но така или иначе кралицата е постановила, че националното културно и историческо наследство, което Лондон съхранява под покривите на своите величествени сгради, трябва да е еднакво достъпно за всички – затова входни такси няма на много места. Всъщност, на най-важните и интересни.

Добре е да си направите предварителен план къде, кога и какво искате да видите, защото иначе и месец е малко, за да се насладите на забележителностите, които са ситюирани по тези географски ширини. Когато планувах моята визита, аз лично попрочетох няколко пътеписи и статии, поизгледах няколкочасови филми и клипове с интересни места и препоръки и после си направих програма по дни. Имах притеснения, дали ще се справя с организацията на екскурзията, защото това беше първият път, в който не се ползвам от професионалните услуги на тур агениця. Е, справих се, смятам, повече от чудесно – вярно, че буквално на един дъх в рамките на почти една седмица, успях да обиколя почти всички важни места, но не се изгубих нито веднъж и в края останах с носталгичното желание за още. За пръв път в туристическата ми практика, ми се прииска да се върна, но поне за две-три години престой – да поживея в Лондон – да успея на спокойствие да се насладя на всяко местенце, да отделя поне няколко уийкенда, в които да се разхождам без да бързам за поредната забележителност, ей така, безцелно сред уникално красивите и пейзажни паркове, да храня на воля невероятно милите и комуникативни катерички, които хапват ядки, буквално от ръцете на минувачите, да се любувам на пернатите обитатели на красивите и много добре поддържани паркови езера, да оставя лондонското слънце, нежно да гали кожата и косите ми, да разглеждам на спокойствие многомилионните музейни експонати от всякакви епохи, ери и цивилизации. Напук на всеобщото и сякаш погрешно мнение, слънце тук има и то в изобилие. Моето посещение беше в края на месец Октомври, а температурите бяха около и над 20 градуса, и само последният ден ситно ръмеше. В скоби ще отбележа, че по това време в родна България, близки и приятели вече бяха посрещнали първия сняг и първите минусови температури. Така де, по същество. За Лондон.

Моят първи ден посветих на район Уестминстър. През целия ми престой ползвах метрото – достъпно, бързо и удобно е. Има достатъчно на брой спирки и те задължително са покрай всяка забележителност. Цените на билетите се определят в зависимост от това, от коя в коя зона пътувате (в събота и неделя, както и в ненатоварените часови зони – 9:29 – 16 и 18:59 – 00, цените са по-евтини). Да, градът е разделен на зони и това определя цената на пътуването ви. Добра алтернатива е да си закупите дневна или седмична карта – травел кард. Чудесен избор е и Oystercard (повече за нея потърсете в Гугъл J ). Ние лично ползвахме метрото два пъти на ден – на отиване и на връщане, защото така бях разпределила дневния маршрут, че забележителностите да са в последователна близост и да позволяват пешеходна разходка. Та, първата ни разходка започна от Парламента с прословутия Биг Бен. Ще спомена, че беше събота и имаше пешеходни задръствания от хора – забързани, еуфорични, с камери и фотоапарати. В Камарите на Парламента не успяхме да влезем, защото са отворени само в делнични дни (с вход свободен), но пък си направихме дълга разходка чак до „по тъмно”. Минавайки по южната част на Лондон, която остава под Темза, наистина последователно са разположени едни от интересните атракциони – Аквариума, Окото (голямо Виенско колело с изглед към целия град), Националният театър,  Лондонският ТВ Център, OXO, Галерията за съвременно и модерно изкуство „Тейт Модърн”, Шекспировият театър,  

 
Бороу Маркет (отворен четвъртък-събота, вкл.), където можете да намерите какво ли не – храна от всички видове световни кухни, подправки, сувенири, ръчно изработени арт творения, плодове, зеленчуци, всичко. Приговтете се, обаче буквално да се гмурнете в тълпи от хора и задръствания като на митинг. Преминавайки по някой от многото пешеходни мостове, извисяващи се над реката, можете да се озовете от другата страна, в северната част, и да тръгнете отново към Уестминстър, за да доразгледате останалите забележителности, както ние самите направихме. Признавам си, времето съвсем не ни стигна за всичко. Но пък се насладихме на световно известното Уестминстърско Абатство отвън. Тук се провеждат всички важни коронации, сватби и погребения. Ако искате да влезете вътре, има вход и ще ви е нужно повечно време, но пък има какво да се види. Моята препоръка е да си закупите билети за платените забележителности онлайн, така ще спестите и време от чакане на опашки, което понякога е с часове, и пари, защото онлайн цените са по-ниски и винаги има някакви промоции или комбинирани оферти (Лондон Пас и др.). В района на днешната разходка видяхме и Уестминстърската катедрала, сградата на министър-председателя „Даунинг стрийт 10”, Конния гвардейски парад, пленяващият със своята зеленина и представители на флората и фауната – Кралски Сейнт Джеймс парк и разбира се величественият Бъкингамски дворец. В непосредствена негова близост е другият кралски парк, също отворен за посетители – Грийн парк. Така замръкнахме пред кралските покои с пълни сърца и празни енергийни резервоари.

В следващия ден успяхме да посетим прословутия площад Трафалгар, зорко наблюдаван от колоната на Нелсън и четирите лъвове, Националната Галерия и Националната портретна галерия, в които има наистина пищни изложби на картини и портрети от най-видни художници. Имена като Леонардо Да Винчи, Микеланджело, Пикасо, Ван Гог, Реноар, Салвадор Дали, са сериозен аргумент за посещение, отново напълно безплатно.

Преминавайки през Ковън гардън (Covent Garden), видяхме църквата Свети Павел (St. Paul’s Church), по-известна като църквата на актъорите – с паметници на Чарли Чаплин, Вивиан Лий и други, а вървейки на изток преминахме покрай Темпъл чърч, известната от романите на Дан Браун, църква „Храмът”, датираща от 12 в., построена при кръстоносните походи и пазител на историята на тайните общества. Колкото по-наизток вървим, толкова повече се приближавахме до катедралата Свети павел (St. Paul’s Chathedral), разположена в Лондонското Сити (град в града, бизнес центърът на Лондон). Тази катедрала е англиканска и е хранилище на тленните останки на много известни личности, разположена е на най-високата точка на града – хълма Лъдгейт и е седалище на епископа. Била е сторена и разрушавана четири пъти. На броени минути над нея е разположен Лондонският музей, а ако тръгнете на юг под нея в посока реката и се движите по поречието, ще се озовете при Крепостта „Лондон Тауър” и Тауър Бридж – легендарният мост с подвижен механизъм. Както почти всички постройки в града и тези са в готически стил, масивни, мащабни и грандомански. Носят своята история и са културно-историческо наследство. Тук е едно от малкото места с платен вход за посетители, наред с катедралата, описана по-горе. Лондонската кула или Кралска крепост, е още от римско време и е най-старата сграда на тази територия. Тук е бил римският град Лондиниум от 43 г. след Хр. Крепостта-дворец е била построена за защита и отбрана, но се ползвала и като кралска обител, затвор, хазна, оръжейна, място за екзекуции и мъчения, обсерватория, зооградина и монетен двор. Нашата втора разходка замръкна именно при нея и принадлежащия й мост. Понеже не успяхме да я снимаме на дневна светлина, на следващия ден, рано сутринта се върнахме и пак оттук започна новата тур обиколка на набелязаните „мишени”.

В ден трети се полюбувахме на светло на Крепостта и се отправихме към вътрешността на града, където буквално се потопихме в няколкочасови музейни преживявания.

Горещо ви препоръчвам музеите, които ние посетихме в този и следващия ден, отново входът е свободен, а в тях са събрани историята и културата на цялата човешка цивилизация по векове и епохи.

Този ден посветихме почти изцяло на Британския и Лондонския музей. Първият е най-старият обществен музей в света, наистина много голям и величествен, с впечатляваща готическа архитектура отвън и безупречен ред отвътре.
Побрал зашеметяващи и много пищни изложбени експонати, композиции и артефакти. Вътре има какво ли не - египетски мумии, Розетският камък, мраморите на Елгин, кристалният череп, саркофази и много други съкровища. Поради липса на място складовете му също са препълнени с произведения на изкуството. Всичко е много добре организирано и систематизирано в различни помещения и етажи, по епохи, династии и държави. Отделете си поне един цял ден тук.

Лондонският музей също има какво да предложи – превъплъщенията на вековен Лондон, артефакти от археологически разкопки, човешки черепи на наши предци, ранни битови инструменти, дрехи от предходни епохи и т.н.

Под Британския музей се намира Сохо, в който е разположен Чайна таун или Китайският квартал – тук атмосферата е тематична – китайски магазини и заведения, червени фенери, места, където можеш да платиш 7-9 паунда и да хапнеш на корем на шведска маса, всякакви вкусотии – скариди, калмари, миди, различни видове червени и бели меса с гарнитури по китайски, колкото ти душа и корем сакат. Дългият ден, прелял във вечерна разходка, за нас завършва на Пикадили Съркъс при статуята на Ерос - площадът изглежда като посред бял ден, заради светлинния екран, в непосредствена близост до него.

И отново, нов ден, нови предизвикателства за посещение. В непосредствена близост са разположени три много интересни и важни музея – Природо-Историческият, Научният и Музеят на Виктория и Алберт. Няма да издавам с подробности какво ви очаква там, само ще спомена, че ще се насладите на скелети на динозаври, най-различни технически произведения – самолети, локомотиви, ретро коли, балони с горещ въздух, първите компютърни и електронни устройства, зашеметяващи колекции от земни и неземни, благородни и неблагородни камъни, включително и останки от метеорити и марсиански камъни, препарирани животни, насекоми и растения,  колекции от епохални дрехи и аксесоари, мебели, всичко това, тематично подредено и достъпно описано. В първия музей можете да влезете в симулатор на земетресения с висока степен. Вълнуващо е.

Във всички музеи и галерии има интерактивна информация, компютри със свободен достъп до база данни за изложените артефакти, както и гидове (по желание), които водят тематични беседи.

На север от тези музеи се намира прословутия дворец на Лейди Ди – Кенсингтън, в Хайд парк.  В източната част на Кенсингтън гардънс е галерията Серпентин, а след края на източен Хайд парк се намира Хайд парк корнър, също известна дестинация. Продължавайки на изток по Пикадили стрийт стигаме до легендарното Хард Рок Кафе, а до него има представителен магазин със сувенири и изложени китари на световни рок легенди.

Последният ден от нашето вълнуващо „тур сърфиране” посветихме на Парка на регента („Regent’s park”), до който са разположени Музеят на Мадам Тюсо за восъчни фигури,  

Къщата-музей на литературния образ Шерлок Холмс, както и негов паметник, а в самия парк – най-старата в света Зоо градина. Препоръчвам ви да закупите електронни билети за Мадам Тюсо, както споменах по-горе, спестяват време и финанси. И, да струва си 25-30-те паунда, вътре има не само восъчни отливки на светони знаменитости, до които да овековечите вашата осанка и някоя щура физиономия, но и къща на ужасите, пътуване с влакче, в тунел, пресъздаващ Лондон в различните епохи, и за финал 4D кино.

В този ден, самите ние всъщност посетихме и Гринуичката Обсерватория, с която започнах своя разказ, както и футуристичната сграда О2, в която има истински палми на закрито.

 

И така, времето със сигурност ни се стори малко, не ни стигна и всичко беше на бързи обороти. Но, той и животът там тече така. Ако трябва да направя някаква съпоставка, макар че би било трудно, в страна като нашата малка китна България, времето сякаш е спряло и всичко е на стоп-кадър, а там в Лондон, градът на нулевия меридиан и „точното време” – кадансът е забързан, пуснат направо на бързи обороти.

Не успяхме да се насладим на някой от многото мюзикъли и театрални постановки, но пък си оставихме нещо и за следващия път. О, да, бленуван следващ път.

В заключение бих споменала, че както предполагам на всички им е известно, стандарт на живот там има и той е висок, има от всичко и по много, цената на храната в търговските вериги конвертирана, дори в българска валута, е по-евтина като цяло, отколкото е тук в нашата страна. Щандовете са отрупани с всевъзможни хранителни и нехранителни стоки и винаги има някакви промоции, намаления и специални предложения. Персоналът е мил, любезен и усмихнат, а хората и атмосферата, поне по мои впечатления – спокойни, вежливи и комуникативни. Никой не ми отказа помощ в упътване кое къде се намира и винаги получавах галантен и благ отговор на въпроси от рода: „Извинете, как можем да стигнем до...”. В иначе много забързаното ежедневие, хората се спираха и отделяха от ценното и вечно нестигащо време, за да обърнат внимание на любопитния турист и да го упътят.

Благодарна съм – за красивите спомени, за невероятните преживявания, за страхотните впечатления, за топлото посрещане на приятелите, при които бяхме отседнали и за гостоприемството, което излъчва този голям, голям град, събрал само в една дума толкова много история, култура и националности – ЛОНДОН. Благодаря ти, Лондон. I’ll be back! 

Какаовите зърна - здраве и енергия

Какаовите зърна са една от много полезните органични храни, които е добре да присъстват ежедневно в нашето меню. Лесни са за консумация в суров и цял вид. Наподобяват ядката на бадема и дават много енергия и полезни вещества на тялото ни. В предходните векове са ги наричали свещени и божествени дарове, а стойността им е била разменна монета в търговията с роби. Повече за така ценните качества и свойства на какаовите зърна, за какво помагат те и как да ги консумираме, можете да прочетете в статията ми за списание Хера.бг:

http://www.hera.bg/s.php?n=3510

 Какаово дърво