Какво всъщност искаме от живота?

Много често, оставайки сами със себе си, с мислите си, си задаваме въпроси от рода: „Кой съм аз?”, „Къде съм?”,  „Какво искам?”. Било то, за да преценим в какъв етап от живота сме навлезли, било то да намерим разрешение на даден належащ проблем. Това е и един от неизбежните въпроси, който ще Ви зададе всеки психоаналитик – „Какво искаш?”, и не защото той самият има жизненоважна потребност от Вашия отговор, а по-скоро, за да Ви накара, Вие самите да си отговорите, да стигенте до прозрение за стойностите и приоритетите в живота си.

За да дадем отговор на този колкото кратък, толкова и комплициран въпрос, трябва да намерим вътрешна светлина и смелост, да потърсим мнението на своето Аз. Често хората подхождат повърхностно към този въпрос, подценяват го, смятат го за лесен, и отговарят първосигнално: „ Искам нова кола.”, „Искам нова къща.”, „Искам пари.”. Да, но това са просто стойности, поискани ей така, хаотично и неподплътено във времето и пространството.  В действителлност, ако се замсилим, ще видим, че на повечето от нас ни е твърде трудно да дадем реален и пълен отговор. Често психолозите казват, че редовно се сблъскват с пациенти, на които им отнема много време да формулират какво точно искат. Проучванията пък, показват, че едва 10 % процента са наясно какво искат, 30%  понякога знаят какво искат в конкретна сфера, а останалите 60% - изобщо нямат представа.

 

За да разберем какво искаме, трябва да се оттърсим от своето минало, да погледнем към настоящето, да излезем от сянката на нещата, които са ни разстройвали и наранявали „преди”. Важно е да се фокусираме върху нещата, които искаме сега – от себе си, за себе си и да поемем инициатива те да ни се случат. Трябва да се научим да преодоляваме „своите проблеми зони” – тези, които са отговорни за страданията ни, за лошите ни комплекси, за депресивните ни състояния. Ако се съсредоточим върху нещата, които искаме, физически няма да имаме време, в което да мислим за нещата, които ни разстройват и огорчават. От нас зависи да не допускаме близо до себе си нещата, които не искаме, като дадем воля на нещата, които всъщност наистина искаме.

 За целта трябва да сме последователни и :

1   Да се заредим с позитивизъм – бъдете позитивни и креативни, обградете се с положителна настройка към света и заобикалящата Ви среда, за да привличате хубавите неща към себе си. Стремете се да правите неща, които Ви хармонизират, които Ви даряват наслада, които Ви развиват и обогатяват като личност,  която може да постигне своите  цели, да постигне това, което иска.

2      Да бъдем постоянни и трудолюбиви – не се отказвайте при първата пречка, следвайте мечтите си, нещо повече, дайте им воля, осигурете им поле на изява. Установете в какво сте най-добри (всеки има талант!) и вложете ресурсите, с които разполагате, да развиете своите дарби и заложби. Когато имате положителен резултат и удовлетворение, това неминуемо ще Ви накара да се чувствате щастливи, пълноценни и на правилното място.

3     Да сме реалистични в начинанията си - няма нищо лошо да мечтаем и дори да си представим, че ни навестява добрата фея от приказките,  докосва ни със своята магическа пръчица и ни призовава да споделим своите съкровени желания, за да ги сбъдне. Важното тук е да не забравим, че феята всъщност се крие във всеки един от нас, че самите ние я носим вътре в себе си и тя, притаила дъх, стои в трепетно очакване да я потърсим и да й помогнем да излезе, за да изпълни тя своята житейска мисия. Не допускайте феята във Вас да спи прекалено дълго – вълшебствата не траят вечно!

4     Да сме справедливи и конкретни – поставяйте си конкретни цели – малки, големи, краткосрочни, дълготрайни, всякакви, но конкретни и справедливи. Недейте да забравяте своите принципи и общоприетите морални норми – Вие може и да сте самостоятелен играч във „филма на живота”, но това не трябва да Ви прави самодив и самозабравил се егоцентрик. Отнасяйте се с хората така, както искате те да се отнасят с Вас и безспорно, ще получавате това, което искате с много по-голяма лекота.

      Да умеем да обичаме и да позволяваме да ни обичат – това като че ли е най-сложното от всички необходими условия, за да постигнем това, което искаме. В крайна сметка изконният и задълбочен отговор на въпроса: „Какво искам?”, винаги съдържа откровеното: „Просто искам да съм щастлив.”. Щастието, само по себе си е многокомпонентно – за едни се състои в това да срещнат своята сродна душа, за други - да създадат здраво семейство, за трети да се реализират в професионално отношение и да пребъдат в кариерното си развитие, за четвърти – да са заобиколени от добри приятели и много забавления. Никой не би отказал всички гореизброени да му се случат на куп. За това, обаче трябва да се борим, да владеем изкуството да даряваме и получаваме любов в различните й измерения и най-вече – да знаем какво точно искаме и кое е важно за самите нас, не за някой друг, за самите нас.

 

Как да живеем свободно?

Свобода – толкова многоаспектно и абстрактно понятие. Често усещането, че нещо ни оковава и ограничава, ни кара да се замислим над смисъла на тази дума. Още с раждането си, човек поема свободно своята първа глътка живот, още с раждането си, обаче той бива подчинен на общоприети правила, норми, закони...

Във всеки един от нас живеят две личности – контролъор и изследовател. Първият ни ограничава, контролира ни по отношение на мисли, действия, избори, решения. Вторият е този, който му опонира, той иска да опитва новости, да получава разнообразие, да се запознава с различни усещания. Контролъорът ни очертава разумните граници, показва ни рационалното, но също така и често ни отдалечава от самите нас. Докато вторият ни подтиква към развитие, рискови ситуации и експерименти. Изследователят, всъщност е нашето истинско аз.

Обикновено винаги една от двете части вътре в нас надделява над другата. Когато контролъорът вземе връх, ние се превръщаме в праволинейни персони, които често се дразнят на хората около себе си, обичаме да критикуваме, да правим забележки, нетолерантни сме към чуждото различие, докачливи и саркастични сме. Трудно изразяваме емоциите си (склонни сме към интровертност), нерядко мрънкаме, мърморим и все търсим вината за нещата, които ни се случват, вън от нас. Склонни сме към депресивни състояния. Такива хора, често страдат от астма, белодробни проблеми и задушаване. Това се обяснява с факта, че не сме развили изследователя вътре в нас. Интересното тук е, че ако контролъорът се развива на всяка цена, поне до известна степен, то излседователят не може да се развие сам, ако ние не му помогнем.

Когато дадем воля на изследователя, ние се усещаме свободни, радостни, изпитваме еуфория и удовлетвореност. С желанието да сме „новатори”, обаче идва и страхът от неизвестното. Тук се пробуждат и съпротивителните механизми на нашия Аз – разразява се борба за напускане, излизане извън границите на нормите и познатото. Страхът и съпротивлението са важни медиатори, те позволяват на промените да ни се случат, стига да умеем да ги преодолеем и обоздаем, да не им позволим да вземат връх над нашата същност.

Светът, в който живеем е дуалистичен, ето защо са ни нужни противоположностите – ден и нощ, добро и зло, черно и бяло, обич и тъга... За да можем да опознаем себе си, да намерим вътрешна хармония, да разберем своята мисия, ни е нужно да имаме база за сравнение, да преминем през различни състояния на духа. Това не би се случило, без съпротивление, то ни е нужно също както е нужно на физичните закони. Няма да успеем да видим светлината, ако нямаме плюс и минус, и съпротивлението между тях (принцип на действие на електрическата крушка).

За да сме успешни и да се чувстваме, доколкото се може свободни, ние трябва да се научим да използваме съпротивлението и страховете си в наша полза, да положим усилия да развием изследователя вътре в нас.

Всеки път, когато се усетите уплашени от нещо, спомнете си за моментите, в които сте били наистина успешни, припомнете си как сте се чувствали , какво е предизвикало тези моменти, какво е било Вашето обкръжение тогава, усетете колко смели, можещи и креативни сте били в онзи миг. Направихте ли го? Сега се фокусирайте върху това, което Ви плаши, но само след като сте събрали накуп всички онези хубави чувства на удовлетвореност от онзи минал момент на Ваш успех. Изправете се пред конкретния страх, например да кажете на Ваш близък, че го обичате, или на шефа си, че искате по – голяма заплата. Тогава, когато Вие излъчвате позитивизъм и увереност в себе си, когато Вие самите вярвате, че заслужавате любов, че заслужавате по – голяма заплата, заради Вашите качества, ще сте готови и да преодолеете страховете си, да преминете през съпротивлението. Тогава и другите ще са готови да Ви приемат, да Ви повярват, да Ви гласуват доверие.

Приемете горния пример като практически съвет, изпробвайте го с нещо малко, опитайте да се преборите с дребен свой страх, после продължете с нещо по-значимо. Дори да Ви е трудно, не спирайте, не се отказвайте, позволете на изследователя вътре във Вас да живее на 100 %, в рамките на разумното и непричиняващо вреда (физическа или емоционална) никому, разбира се! Възползвайте се от ресурсното състояние на смелост, копнеж по осъществяване на своите мечти и желания! Рано или късно ще преминете на другия полюс – положителния. Всичко е във Вашите ръце! Нека бъде светлина!

Защо нямаме резултат? Или как да сме успешни?

На всеки един от нас се е случвало в момент на отчаяние да се запита: „Защо не се получава, толкова много го искам, толкова много дадох от себе си?!”. Обикновено, след подобен въпрос, хората просто губят сила и мотивация да продължат стремежа си към желания резултат и се отказват. В по-добрия случай се записват на курс или обучение, с психологическа насоченост или, ако имат финансовата възможност, започват срещи с професионален психоаналитик (психолог). Предприемайки тази важна стъпка, всеки се изпълва с нови надежди, окуражава се, получава свеж порив за промяна и влага много енергия, тя да се случи – ходи на обученията или консултациите редовно, отговорно и дисциплинирано като примерен ученик, си води записки, прави си амбициозни планове, изпробва нови техники, но в един момент, осъзнава, че нещата пак не се получават. Тогава идват възклицания със смесен привкус: „Защо, защо въпреки всичко, въпреки всичките ми усилия, пак не се получава?”, „Аз ли не правя нещата както трябва?”, „Този курс е пълна загуба на време и пари!?”, „Явно не съм попаднал на професионалисти!?” и т.н.

Наистина, защо не се получава, въпреки всичките усилия и стремежи? Нека разгледаме следната схема на задаване на въпроси, която може би ще улесни намирането на отговора на генералното терзание : „Защо нямам резултат?”:

1.      Кой съм аз и защо живея? – с други думи, анализирайте каква е Вашата мисия в живота и се идентифицирайте като личност. Всяка промяна, всяко начало започва първо от самите Вас, вътре в самите Вас, второ - тя трябва да е желана и осъзната и трето, но не на последно място по важност – трябва да сте наясно със себе си – кои сте Вие, какво искате от живота за самите Вас, как се самоопределяте. В последствие се замислете какви искате да сте и действайте! Как ли? Като за начало си отговорете на въпросите по следния начин: ако, например Вие сте жена и искате да сте обичана, се замислете как действа обичаната жена, как изглежда тя, как разговаря с мъжете; ако, пък сте мъж, който иска кариерно развитие и реализация, помислете как изглежда този мъж, с какви похвати борави, как реагира... И не забравяйте, че за да Ви се случат нещата, които не сте преживявали, а сте искали, ще трябва да направите неща, които не сте правили.

2.       Постоянен и последователен ли съм към промяната? – човек е рационално същество и като такова се стреми да научи дадени неща и чрез повторение и практика, тези неща в последствие се случват по подразбиране. Още в училище ни учат, че нещата, които наистина ще са ни нужни, трябва да ги знаем и „насън да ни бутнат”. Правилно, много правилно! Тази учителска практика е помогнала на всички нас днес да знаем колко е две и две, без да се замислим, дори. Така действа мозъкът. Той е орган, който чрез повторение запаметява информация, с която после си служи по подразбиране. Мозъкът не обича промените – помните ли колко стресиращо и плашещо е било за Вас като дете, когато някой преподавател Ви каже: „Нека се запознаем с новата тема и следващия път да видим какво сте разбрали от нея, като направим контролно.” По отношение на новото, непознатото, може да се говори и пише много – още в Древна Гърция са разделяли пространството на център и периферия и всичко, което е било извън центъра е всявало страх и паника. Та, да се върнем към нашата тема – мозъкът тотално ненавижда промените и дори задейства механизми, с които им се съпротивлява. Това обяснява, например факта, че ако сте тридесетиняколко годишен мъж/жена, който/която през целия си съзнателен живот не е вярвал, че може да има дългогодишни и трайни взаимоотношения с някой от противоположния пол, няма как изведнъж, записвайки се на курс по обучение, да промените с магическа пръчка представите и нагласите си. Нещо повече, Вашият мозък „ще помисли”, че промяната, която настъпва е просто временно явление и „ще вярва”, че се самозалъгвате. Така той „ще активира” защитните си механизми срещу тази промяна и повярвайте ми, ако не отделите достатъчно време и търпение да му повтаряте всеки божи ден, че новостите в живота Ви не просто идват , ами и ще си останат трайно там, то и Вие самите няма да имате траен резултат. Ето го, ето  го отговорът на въпроса: „Защо нямам резултат?” Нужен е повече от един семинар, тренировъчен лагер или куп прочетени книги, нужно е време и повторение. Това обяснява защо често хората си казват шест месеца се борих за промяна и накрая нищо – не сте се борили достатъчно, дайте си още време, в което да повтаряте на мозъка си новата информация и новите решения за промяна – рано или късно той ще свикне. Освен това, не мислете, че сте изпълнили своята мисия с приключване на дадения курс/семинар/поток от лекции – доказано е, че ако няма повторение, ефектът от гореизброените отминава за три до шест месеца.

3.     Вярвам ли наистина в промяната и новото начало? – точно, когато ни е най-трудно да продължим и сме на ръба да се откажем, защото не виждаме резултат, трябва да намерим сили и да вярваме. Дори и нищо да не ни се случва, пак да си кажем: „Аз вярвам не „защото”, а „въпреки че”...”. Нещата се случват, точно, когато сме готови да ни се случат, всеки път щом не получим желаното, трябва да сме уверени, че е за добро, че така е трябвало да стане, че още не сме узрели и не сме готови за това. Вярвайте в самите Вас, в благоразположението на
Вселената, доверявайте се на себе си! Реалността всъщност е именно това, в което вярваме! И всеки път, когато спрем да вярваме, очакваните хубави неща наистина спират да се случват. Ние нямаме нужда от съмнения, имаме нужда от вяра и последователност.

4.   Представям ли си нещата, които искам? – за да подпомогнете процеса и да сте на правилните вибрационни полета, трябва да си представяте и да мечтаете, да визуализирате желанията си. Всеки ден отделяйте между 20 и 40 минути, не непременно в неправене на нищо друго, но визуализирайки това, което искате. Дайте му образ, цвят, душа, усетете го в представите си. Представете си любящия и мил съпруг, до когото искате да се будите всеки ден, помечтайте за грижовната и забавна жена, която искате за свой спътник в живота, вижте се зад махагоновото масивно бюро, помиришете аромата на коженото кресло, в което стоите като издигнал се в службата мениджър. Дори, правете списъци с нещата, които искате да купите, да направите, номерирайте ги, после отмятайте всяко изпълнено задължение или желание. Направихте ли го? Сега се насладете на усещането от удовлетвореност .

5.   Сред правилните хора ли съм? – огледайте се около себе си, вижте какво е Вашето обкръжение, каква е Вашата среда. За да успеете, трябва да сте сред позитивни хора, които са постигнали нещата, към които Вие се стремите (не приемайте това, като средство да се депресирате, а като мотивационна инжекция). Стремете се да се дистанцирате от мрънкащи, оплакващи се същества, които все не са доволни от нещо, на които все някой друг им е виновен за неуспехите и които все са криви. Никой няма нужда от допълнителен емоционален багаж, най-малко Вие!

6.    Поощрявам ли се достатъчно? – често в стремежа си да постигнем крайната цел, ние забравяме самите себе си – забравяме, че очарованието се крие в самото пътуване и това, което срещаме по пътя, а не толкова в крайната дестинация. Източните общества ценят високо процеса на промяна, докато Западните, включително и България – крайната цел, резултата. Ето защо, на Запад има много повече напрежение и неврози. Не позволявайте да се превърнете в „кон с капаци”. Радвайте се на малките промени, които се случват с Вас, оценявайте малките решения, които сте взели, поощрявайте се и се окуражавайте. Хвалете себе си и вярвайте, че нещата се случват малко по малко, но се случват.

 

Търговските трикове – наука и практика

Когато пише гратис, бонус, подарък, дали наистина е така?

Замисляли ли сте се, дали срещу платежоспособното си търсене като потребители на стоки и услуги, получаваме нужното качество и кой всъщност заплаща рекламните кампании, "бонусите" и "промоциите на деня и седмицата"? Доколко наистина "спестяваме", получаваме като "подарък и преференция", продуктите, които потребяваме и как често става така, че влизаме в супермаркета за 2-3 неща, а излизаме с поне 10. 

Можете да прочетете пълния текст на статията ми в списание Hera.bg:
http://www.hera.bg/s.php?n=3395

Със сигурност ще намерите полезни съвети, а и теми за размисъл...