1. Да сме в добри отношения с
родителите си – без значение колко сме различни от своите родители,
как понякога изобщо не сме на едно и също мнение, ние трябва да приемем факта,
че други родители няма да имаме, че те са ни дали живот и до известна степен са
ни формирали като личността, която сме „тук и сега”, и именно заради това, им
дължим уважение, обич и внимание. Колкото и да е странно, децата сами избират
своите родители. Ако не сме в дорби отношения с родителите си, няма как да сме
в добри отношения със своите партнъори и деца. Затова, нека се стремим да
покажем пред нашите създатели, че те са важни и ценни за нас и, че приемаме
различията помежду си.
2. Да отъждествим зрялостта със
самодостатъчност – тук в никакъв случай не разбирайте някаква крайна
форма на егоизъм, егоцентричност или „автархичен” начин на живот. Да си самодостатъчен, в най-общи линии значи,
да се освободиш от зависимостта на петте основни потребности – емоционална,
социална, финансова, сексуална и интелектуална.
Когато хората са заедно, защото ги свързват някакви „паразитни” взаимоотношения,
тогава те няма как да са зрели, самостоятелни единици. Емоционална
обвързаност има, когато си мислим, че не можем да живеем без човека до нас,
защото не бихме могли да сме щастливи. Социалните потребности ни карат
да мислим, какво биха казали хората, как бихме изглеждали в техните очи (често
двама души стоят в нещастен брак, заради хорското мнение). Финансовата
зависимост е често срещана форма на взаимозависимост и неравностойност в
междуполовите отношения – тогава, когато ни е трудно да се разделим с някого,
защото няма да имаме същата материална стабилност. Сексуалната обвързаност
и дори зависимост се изразява чрез ситуациите, в които оценяваме партнъора си
много високо, и не мислим, че с някой друг бихме чувствали същата задоволеност.
Що се отнася до интелектуалната връзка между двама души, често тя води
до страх, дали ако не сме с този човек, бихме намерили друг, който да отговаря
на нашето ниво на разговори, дали друг би ни разбирал и т.н. В крайна сметка,
отношенията между двама души не трябва да са: „паразит - гостоприемник”, а да
се осланят на взаимна потребност един към друг, от типа: „Аз искам да съм с
този човек, не защото не мога без него, а защото заедно се допълваме и значим
повече.” За да сме зрели, самите ние трябва да сме отговорни за задоволяването
на основните си потребности (пирамида на потребностите на Маслоу), дори
без наличието на партнъор в живота ни.
3. Да
определим чувствата си - емоциите са
най-важният фактор и ресурс на междучовешките взаимоотношения. На тях се осланя
смисълът от връзките и затова те трябва да се обграждат с внимание. За
чувствата си трябва да говорим, да ги изучаваме, наблюдаваме, ценим и
споделяме. Човек не е създаден да живее в самота, затова трябва да се научи да „култивира”
своите емоции и да ги развива в правилна насока. Не е хубаво да се таят и
натрупват вътре в нас емоции, които остават несподелени или неразбрани. Това
със сигурност ще доведе или до избухването им навън, по неособено подходящ
начин, или до трансформирането им в някакво вътрешно заболяване (няма енергия,
която да се губи в природата, а чувствата са енергия!). Затова, дефинирайте
чувствата си и тези на партнъора си, споделяйте ги, уважавайте ги!
4. Да бъдем честни със самите себе си –
честността
е сила на характера, тя е добродетел и изисква голяма смелост. Свързана е с
понятието съвест, което се определя от психологията като „вграден
механизъм за щастие”. Колкото по-честни сме със самите нас, толкова по-лесно
ще ни бъде да не изпадаме в лъжливи ситуации, измамни мотивации и сконфузни
преживявания. Когато се стремим да сме честни и отговорни хора, тогава
вероятността да привличаме също такива потенциални партнъори, се повишава
многократно.
5. Да
сме търпеливи и да изчакваме – търпението и изчакването със
сигурност са едни от основните признаци на зрялост. Когато човек се научи да не
прибързва с изводите и заключенията, които прави, да не реагира спонтанно и
първосигнално, тогава е започнал да съзрява. Тогава си гарантира и по-малко
проблемни и кофликтни ситуации, тогава ще успее да редуцира стреса и
негативните преживявания.
6. Да
се научим да слушаме и да чуваме – същността на общуването между
хората е в това, те да се разбират, да се чуват, да са съпричастни един към
друг, да съпреживяват и така да са взаимно полезни и потребни. Когато някой Ви
говори, слушайте го, отдайте се на това, което има и иска да Ви каже, той Ви е
гласувал доверие и Ви е подарил част от своето лимитирано време! Поставете се
на негово място, разтворете сетивата и сърцето си, „обуйте неговите обувки” и
„повървете мислено с тях”. Така по-лесно ще го разберете и ще се докоснете до
него, ще се сближите и ще почувствате взаимно удовлетворение.
7. Да
сме отговорни за своя живот – да се научим да поемаме отговорност за своите
мисли, действия, чувства, несъмнено е сложно, но и много полезно
предизвикателство пред самите нас. Често търсим вина и причина за неуспехите ни
в другите хора, дори ги обвиняваме и влизаме в ролята на жертва – това е
погрешно! Силният и зрял човек анализира себе си, поема отговорност за своите
избори и понася последствията от тях. Никой не ни е виновен, че страдаме, че
сме се провалили, просто ние сме допуснали това да се случи.
8. Да
сме благодарни и некритични към партнъора си – никой не
ни е длъжен с нищо и това, че някой е решил да ни дари с любов и внимание е
жест на голямо великодушие и искрено желание да ни направи щастливи, затова
трябва да сме благодарни и да показваме тази благодарност, да ценим хората до
себе си, да ги приемаме такива, каквито са, защото ако има нужда от някаква
промяна, тя трябва да настъпи винаги вътре в самите нас. Не можем да очакваме
другият да се промени, но можем да развиваме себе си, което в рационална
среда би довело до положително развитие и у партнъора ни. Прощавайте по-често
и не укорявайте хората!
9. Инвестирайте
в приятелството – човек има нужда както от интимен партнъор в живота,
така и от приятели. Та, нали именно те са тези, на които можем да се пооплачем
от „милото”, те държат ръката ни, когато страдаме от поредната раздяла, те бършат
сълзите ни и споделят „чашката тъга” след нашите неуспехи, било то в дадена
връзка или в професионален план. За да имате трайни приятелства, трябва да сте
готови да давате без да очаквате да получите в замяна, нещата просто се
случват, когато сте сред правилните хора. Гласувайте си доверие, не се
критикувайте, а си давайте съвети! Научете се първо да ви е комфортно и забавно
със самите Вас! Как очаквате някой друг да се чувства добре сред Вашата
компания, ако Вие самите скучаете или се отегчавате, когато сте сам/а? И най-вече
преценете какви са мотивите и потребностите Ви да сте приятел с конкретните
хора. Обикновено приятелите са като наше огледало – имат сходни с нашите
интереси, душевни потребности и разбирания.
10. Стремете се да бъдете щастливи - щастието
не е константа, то е състояние на духа и като такова, ние го носим вътре в
самите нас, за да го споделим и подарим. Оценявайте малките неща, които ви се
случват, благодарете, всеки ден, че имате сетива да видите и усетите света
около вас точно такъв, какъво е – в цялото му съвършенство и красота.
Усмихвайте се по-често, бъдете жизнерадостни,
наслаждавайте се на всяка секунда живот – той е безценен дар! Не
очаквайте и не възлагайте надежди някой друг да Ви направи щастлив, Вие самите
направете някого такъв, ако той не Ви отвърне със същото, природата ще се
постарае да Ви компенсира от друго място! Вселената винаги е отворена към Вас и
е благосклонна към доброто, красивото и стараещото се! Бъдете точно такива и ще
сте в унисон с нея!
Няма коментари:
Публикуване на коментар