Все още мечтая, че има,
поне още един като мен.
Да вярва в топлината на лютата зима,
да чака пак летния ден.
Да търси доброто сред вълци,
да бяга под пъстра дъга,
излязла след бурния дъжд
над вятърна мелница една.
Да иска да бъде обичан,
да може да бъде човек.
Да вярва в любов безгранична,
да тича след нея вовек.
Да гони мечта босонога,
да среща с прегръдка света
да гледа с очи пъстрокрили,
които все търсят брега.
Все още вярвам, че има,
поне още един като мен,
който ще превърне лютата зима
пак в приказен пролетен ден!
♥ От авторката на блога - Мишел Георгиева ♥
Няма коментари:
Публикуване на коментар