Смешни разлики между жените и мъжете

 Брак

- Жената се омъжва за мъж като очаква той да се промени с годините, но той така и не го прави.
- Мъжът се жени за жена като очаква с годините тя да не се промени, но тя го прави.

Тревоги за бъдещето
- Една жена се тревожи за бъдещето, докато не си намери съпруг.
- Един мъж въобще не се тревожи за бъдещето си, поне докато не си намери съпруга.

Успех
- Успешният мъж е този, който изкарва повече, отколкото жена му може да похарчи.
- Успялата жена е тази, която може да си намери такъв мъж.

Относно децата
- Жената знае всичко за децата си - кога имат час при зъболекаря, какви са оценките им в училище, кога имат концерт или мач и т.н.
- Мъжът е информиран за това, че в къщата живеят още някакви нисички хора, за които обаче не знае много.

Нещата, които се помнят
- Жененият мъж не помни своите грешки. Няма смисъл от това двама души да помнят едно и също нещо.

Прякори
- Ако Ели, Петя и Мария излизат на обяд, те ще се наричат една друга Ели, Петя, Мария или в краен случай Мило, Миличка и от сорта.
- Ако Петър, Александър и Костадин излизат на обяд, ще се чуват имена като "идиот", "нещастник", "дебел" и много други подобни, но много по-нецензурни наименования.

Когато сметката дойде
- Когато сметката дойде, Петър, Александър и Костадин изваждат по 10 лв . всеки, дори общата сметка да е 25 лв . и не търсят ресто.
- Когато сметката на Ели, Петя и Мария дойде, настават едни сметки, едни калкулации...

Относно парите
- Един мъж би си купил нещо, което струва 5 лв ., всъщност струва 3лв ., но му трябва.
- Една жена би си купила нещо, което е намалено на 3 лв ., а реалната му цена е 5 лв ., но пък всъщност не ѝ трябва.

В банята
- В мъжката баня има приблизително 6-7 неща - четка за зъби, паста за зъби, шампоан, самобръсначка, пяна за бръснене (може и без нея), сапун, хавлия и евентуално гребен.
- В дамската баня могат да бъдат открити около 300 различни и уникални предмета, от които средностатистическият мъж разпознава около 20.

Споровете
- Във всеки един спор жената има последната дума.
- В спор мъжът, ако е мъж на място, може и да има последните две думи - "Да, скъпа".

Животът е тук и сега

"След време разбираш, че да бъдеш с някой поради това, че ти предлага хубаво бъдеще означава, че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало. С времето разбираш, че само, който може да те обича с недостатъците ти, без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш. След време си даваш сметка, че да се ожениш само, за да не останеш по-назад е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само, за да не се чувстваш самотен, накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече. С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства.
С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг! С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш – не съществува нито утре, нито вчера…" 

Хорхе Луис Борхес

Безкрайно искрена изповед - поука

"Научих,
че не можеш да накараш някого да те обича. Всичко, което можеш да направиш, е да бъдеш някой, който да може да бъде обичан. Останалото зависи от другите.
Научих,
че колкото и да те е грижа за хората, не е задължително те да ти отвръщат със същото.
Научих,
че са необходими години, за да се изгради доверие, и секунди, за да бъде то разрушено.
Научих,
че колкото и добър да ти е един приятел, той ще те наранява от време на време и ти трябва да му прощаваш.
Научих,
че не е важно какво имаш в живота, а кого.
Научих,
че никога не трябва да обезсмисляш извинението с оправдание.
Научих,
че чарът работи за около 15 минути. След това е необходимо и знание.
Научих,
че не трябва да сравняваш собствените си най-добри качества с най-добрите качества на останалите.
Научих,
че едно необмислено действие може да ти докара главоболие за цял живот.
Научих,
че ми отнема много дълго време, за да стана човекът, който искам да бъда.
Научих,
че винаги, когато тръгваш на път, трябва да кажеш мили думи на близките си. Може да е последният път, когато ги виждаш.
Научих,
че можеш да продължиш дълго, след като си помислил, че повече не можеш.
Научих,
че винаги сме отговорни за това, което правим, независимо дали ни харесва.
Научих,
че или ти контролираш поведението си, или то теб.
Научих,
че колкото и гореща да е една връзка в началото, страстта винаги избледнява и е добре да има какво да я замести.
Научих,
че героите са хора, които правят това, което трябва да се направи, независимо от последствията.
Научих,
че парите са лош начин да трупаш точки пред другите.
Научих,
че с най-добрия ми приятел може да правим нещо или да не правим нищо, и винаги да си прекарваме страхотно.
Научих,
че хората, които те ритат, докато си на земята, могат да бъдат тези, които ще ти помогнат да се изправиш.
Научих,
че когато съм ядосан, имам правото да се гневя, но не и правото да бъда жесток.
Научих,
че истинското приятелство ще продължава да се развива, независимо от разстоянието. Същото се отнася и за любовта.
Научих,
че само защото някой не те обича по начина, по който искаш да те обича, не означава, че не те обича с цялото си сърце.
Научих,
че зрелостта има повече общо с преживяванията на един човек, отколкото с неговата възраст.
Научих,
че никога не трябва да осъждаш мечтите на едно дете. Няма нищо по-унизително, и ще бъде трагедия, ако детето ти повярва.
Научих,
че семейството ти няма да бъде винаги до теб. Може да изглежда странно, но хората, с които нямаш роднинска връзка, могат да се грижат за теб и да те научат на доверие. Семействата не са биологични.
Научих,
че не е важно другите да ти прощават. Важното е да си прощаваш сам.
Научих,
че колкото и разбито да е сърцето ти, светът няма да спре да се върти заради неговата скръб.
Научих,
че средата и обстоятелствата ни правят това, което сме, но ние самите сме отговорни за това, което ще бъдем.
Научих,
че богат човек не е този, който има много, а който се нуждае от малко.
Научих,
че само защото двама човека спорят, не означава, че не се обичат. И обратното.
Научих,
че няма нужда да променяме приятелите си, ако осъзнаем, че приятелите се променят.
Научих,
че не трябва да гориш от нетърпение да разкриеш някоя тайна. Тя може да промени живота ти завинаги.
Научих,
че двама човека могат да гледат едно и също нещо, но да виждат различни неща.
Научих,
че колкото и да пазиш децата си, те все някога ще се наранят (ще бъдат наранени) и ти ще страдаш с тях.
Научих,
че дори когато си мислиш, че няма какво повече да предложиш, винаги има какво да дадеш на приятел в нужда.
Научих,
че препоръките на стената не те правят добър човек.
Научих,
че хората, на които държиш най-много в живота, ти биват отнети първи.
Научих,
че е много трудно да определиш къде е границата между това да бъдеш мил, да не нараняваш чувствата на хората, и все пак да отстояваш своята собствена позиция.
Научих,
че хората ще забравят какво си казал и какво си направил, но никога няма да забравят начина, по който си ги накарал да се чувстват."

Съдебната палата бе препълнена...

 

"Съдебната зала бе препълнена. Двойка в преклонна възраст се развеждаха него ден. Присъстващите гледаха с интерес към двойката, като от време на време се повдигаха на пръсти, за да ги видят. Възрастният мъж гледаше със срамежливо напрегнати очи. Възрастната жена, може би от старост, може би от вълнение се стремеше да контролира треперещите си ръце, като от време на време поглеждаше гневно прегънатия старец, седнал до нея...

- Хайде, разкажете моля. - започна съдията. - Защо искате развод?

Възрастната жена, обърна поглед към съдията.

Пое дълбок въздух:

- Стига вече. - каза с пресъхнало гърло.

Преглътна. След няколко безуспешни опита да пречисти гърлото си, продължи:

- Този мъж от 50 години ми трови живота. - каза, сочейки с пръст стареца до нея, без да го поглежда.

Залата бе потънала в мълчание.

Паузата, сторила са на всички като цяла вечност, бе пробита от светкавицата на журналист от местен вестник.

Последваха още няколко светкавици.

Кой знае какво заглавие щяха да поставят.

Делото бе интересно за тях. Седнаха на местата си, извадиха си тефтерчета, готови да си водят записки. След делото, щяха да имат възможност да зададат и въпроси.

Жената, в желанието си да отбегне погледа на мъжа си, обърна гръб към него. Облизвайки сълзата, стекла се до устната й, успя да навлажни пресъхналите си устни:

- Имахме си цвете... което аз много обичах! - отново посочи мъжа до нея. - Той не знае... беше преди 50 години... Бях си отделила от луковиците, които ми бе дал тогава. Деца не ни даде бог. Цветето което отгледах, го считах за мое дете. Милвах го, обичах го... След известно време, цвететo нещо повехна. Уплаших се да не пресъхне. Обещах си, всяка вечер, да стана и да го поливам. Бяха ми казали, че ще му се отрази добре. В продължение на 50 години, непрекъснато го правех. Този мъж, ни една вечер не стана, да го полее! Поне миналата вечер да бе станал, пак щях да му простя! Премаляла бях... проспала съм се.

Жената се умори. С последни сили, успя да добави:

- С такъв човек прекарах 50 години.. Живот, мечти, всичко каквото имах му дадох, но нищо не получих. Поне един път не свърши някоя от моите работи. Ето защо мисля, че без него ще съм по-добре. Няма да ми липсва.

Съдията се обърна към мъжа:

Имате ли нещо да кажете, господине?

Възрастния човек никога не бе говорил със съдия. Срамуваше се. Стана, подпря се на бастуна си, поогледа присъстващите:

- Военната ми служба в голямата си част, бе като градинар в генералния щаб на армията. Имаше най различни, разкошни цветя. Цветето за което говори, което аз бях й дал, го срещнах именно в тази градина. Там я срещнах и нея, в него град се запознахме, там живееше. Много я обичах, често й пращах букетчета. Няколко години след брака ни...започнаха някакви болки по врата й. Доктора бе казал, че не бива да спи дълго или да стои неподвижна дълго време. - Всяка вечер, поне един път да стане и да се поразкърше. -ми бе препоръчал. Възрастния мъж погледна с очи пълни с тъгa и обич жената, която стоеше с гръб към него.

- Жена ми не послуша доктора. Мен също. Обичаше съня.

Очите му блеснаха хитро. По устните му, премина бегла усмивка.

- Тъкмо по това време, цветето бе повяхнало. Казах й: - Ако го поливаш всяка вечер, ще се оправи.

Обещах й. Всяка вечер я събуждах. Гледах отдалече, как любимата ми поливаше цветето, което имаше за свое дете. За момент се спря и я погледна така, както я гледаше в ония нощи:

- Всяка вечер, цветето сякаш бях аз.

Цялата зала бе съсредоточена в стареца. Мъжът, събра сили, остави бастуна и се изправи.

- Всяка вечер, след като тя си легне, аз ставах.

С обяснителен тон продължи:

- Това цвете, вечер влага не понася, господин съдия. Затова, бе нужно, след като тя заспи, аз да стана и да изпразня саксията, полята от нея.

Премести тежестта на тялото си върху другия крак.

- Ех, старост. Нея вечер... и аз съм се проспал.

- Обвини ме... Не можах да й разкажа, съгласих се."

На път за никъде

Момичето извади телефон
и много дълго си говори с някой.
Звучеше влюбено. И толкова само...
И бавничко вървеше в тъмнината.
По стъпките й светваха звезди,
а тя едва ли знаеше, че го умее.
Говореше със някой, без дори
да подозира как след нея
по хорските настръхнали лица
се връщат плахо няколко усмивки
и как Луната слиза над света,
защото иска да остане близко
до тихата й, жълта топлина,
с която казва колко го обича,
до късчето изгряваща дъга,
която свети във това момиче.
А то вървеше толкова само,
макар, че си говореше със някой.

И после никой не разбра, защо
Луната се обърна и заплака...

Писмото от сляпата майка

"Майка му беше полусляпа. Ненавиждаше я! Създаваше му толкова много затруднения и неприятности...
За да изхранва семейството, тя работеше като готвачка в училищния стол. Когато беше в началното училище, съучениците му започна да му се подиграват:
- Хей, твоята майка има само едно око!
Идеше му да потъне в земята от срам!

Още същия ден й каза:
- Ако имаш намерение да ме правиш само за смях, защо по-добре не умреш?!
След години, той се възползва от възможността да замине в Сингапур да следва. След това се ожени. Построи си собствен дом. Родиха му се деца. Беше щастлив от живота си и доволен от комфорта, който имаше.
И тогава, майка му дойде да го посети у дома. Не бяха се виждали от години. Тя не познаваше внуците си – никога не ги беше виждала. И когато тя застана на вратата, те започнаха да й се присмиват. А той й се развика:
- Как смееш да идваш в дома ми и да плашиш децата ми?! Върви си! Махай се от тук! Веднага!!!
- Съжалявам! Вероятно съм дошла на грешен адрес... - отвърна майка му съвсем тихо. След което си тръгна и повече не дойде.
Един ден, воден от чисто любопитство, отиде до родната си къща. Съседите му казаха, че майка му е починала. Не пророни, дори една сълза... Предадоха му писмо, оставено от нея за него, което тя е искала да получи:
"Скъпи синко,
Мисля за теб през цялото време.
Съжалявам, че дойдох в дома ти и изплаших децата ти.
Съжалявам, че непрекъснато те огорчавах, докато ти растеше.
Знаеш ли..., когато беше съвсем малко детенце, ти претърпя инцидент и загуби окото си. Като твоя майка, не издържах да те гледам как се мъчиш само с едно око. Затова ти дарих моето. Бях толкова горда и щастлива, че синът ми ще може да вижда целият този свят - вместо мен, заедно с мен, с моето око...
Бог да те благослови, синко!
С цялата ми любов,
твоята майка...""

Куфар

Животът побира във куфар,
безмълвно, парче по парче,
застава на прага, замислена
за всичко, което той взе.

Той беше за нея единствен,
със рицарска смелост,
със смях на момче,
със страст на пожар,
с очи на дете.

За него не беше единствена,
във нея той лесно видя
безгрижие, обич и искреност,
които превърна в тъга.

Животът побрала във куфар,
безмълвно,парче по парче,
застава на прага замислена
след всичко, което той взе.

За нея той беше наистина,
но повече няма да е.
От него успя да запази
парченце от свойто сърце!

Мила Владимирова

На мама

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Не зная, дали съм добра дъщеря.

Но помня как босичка тичах във парка -
усмихнато гледаше мойта игра.
Мечтаеше с мен - макар да бях малка
ти беше до мен и в смеха, и в плача.

И помня, когато през сълзи премигвах
как нежно поглеждаше в мойте очи.
Във твойта прегръдка утеха намирах,
заспивах щастлива - без страх, без сълзи.

Ти дала си много - не искаше нищо,
мечтаеше само да стана Човек.
И знам, че понякога си плакала скришно
за моите болки - и търсела лек.

Научи ме всички до мен да обичам,
научи ме силна да бъда - дори
когато душата на болка обричам
да не показвам на никого мойте сълзи.

Не зная, дали добра дъщеря съм,
не зная, дали се превърнах в Човек,
но знам, че съм още дете във душата
и искам във парка да тичам със теб.

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Обичам те, мамо, дори и когато мълча...
 

Не знам кой е авторът на тези прекрасни редове, но ги посвещавам на моята Майчица и на всички други жени, които с божията благословия вече са майки!

Обичам те, мамо!  

She's not perfect...

 "You may not be her first, her last, or her only. She loved before she may love again. But if she loves you now, what else matters? She’s not perfect - you aren’t either, and the two of you may never be perfect together but if she can make you laugh, cause you to think twice, and admit to being human and making mistakes, hold onto her and give her the most you can. She may not be thinking about you every second of the day, but she will give you a part of her that she knows you can break - her heart. So don’t hurt her, don’t change her, don’t analyze and don’t expect more than she can give. Smile when she makes you happy, let her know when she makes you mad, and miss her when she’s not there."

Хората са различни

 
"Хората са различни. Има хора - Библиотеки. От тях винаги може да се научи нещо ново, те винаги са отворени към нови хоризонти на знания.
Има хора - Лабиринти. Те са непредсказуеми, никога не можеш да предвидиш какво те чака с тях зад ъгъла, какви завои ще пресекат отношенията ви, но колкото по-сложна е загадката, толкова по-интересен е процесът на разгадаването й.
Има хора - Зелени Долини. С тях е леко и безметежно, всички проблеми и несгоди остават встрани и поне за минута можеш да забравиш, че зад прозореца е мрачно и вали, а мивката е пълна с мръсни съдове.

Има хора - Ветрове. Днес са тук, утре там, нищо постоянно и устойчиво не можеш да очакваш от тях, никъде не се задържат достатъчно дълго.
Има хора - Фойерверки. Те пламтят и ти носят усещане за празник, за живот на пълни обороти. Бъди щастлив, че ги има, защото времето лети бързо!
Има хора – Цветя. Те са крехки и раними, с тях трябва да бъдеш много внимателен, да ги пазиш и защитаваш. Но тази крехкост крие и прелест – позволява ти да се чувстваш силен.
Има хора - Скали. С тях винаги си сигурен, че има на кого да се опреш в труден момент.
Има хора - Бездни. Знаеш, че ще завърши зле, но те теглят, теглят, да протегнеш ръка и да ги достигнеш.
А има и хора - Диаманти. Вглеждаш се постоянно в тях и всеки път откриваш нещо ново – няма значение хубаво или лошо. Просто ги гледаш и се възхищаваш."

Синдромът "Лошо момче"

В живота ни поне веднъж
се срещаме с фатален мъж.
Летиме в друго измерение,
а после идват, без съмнение,

бездънна дупка и тъга.
Кълнем проклетата съдба:
Защо ли с него ни събрала,
Защо така ни изиграла?
Опитваме се да забравим
и с липсата му да се справим.
Но все не ни се получава –
в сърцето ни печат остава
От него – лошото момче –
кръстоска на мръсник с дете.
„Защо – се питаме тогава –
Единствен той не се забравя?”
Защото горната порода
отключва женската природа.
И чувстваме се заслепени,
опитомени, укротени.
Открили сме, че едновременно
/за жалост обаче е временно!/
сме цялостни, завършени
/макар и понявга прекършени!/...
Защото лошото момче-
универсалното ключе-
отключва всички лица на жената-
детето, майката, сестрата,
любовницата дива.
Открива я цялостна, жива!
По нея тъга ни залива.
Защото, тръгвайки си, я убива!

Мадлен Алгафари

Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не й подаде ръка.
Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване.
Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване.

Има любов, която се колебае, дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето… много често завинаги…
Има, обаче такава любов, която независимо, дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива, за да те възкреси или да те погуби завинаги.
Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано…
Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ… Знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както преди… знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същият ...

 Отново неизвестен за мен автор

И път обратно няма

Големите момичета не плачат.
Те просто се прощават с любовта
в една безумно дълга вечер
и тихичко си тръгват сутринта.

Не вярват на измислици и думи.
Не вярват в приказки. Не вярват в чудеса.
Не вярват в падащи звезди и пълнолуния.
Не вярват в нищо вече. И така...
Големите момичета си тръгват.
Завинаги си тръгват, щом решат.
Дори да им е до полуда трудно,
големите момичета намират път.
Не вземат нищо. Нищичко не вземат.
Освен един огромен куфар със сълзи
и много, много, много време,
в което болката да отболи.
Не казват сбогом. Не създават драми.
Щом любовта им нищичко не значи,
те тръгват, непоглеждайки през рамо.
Големите момичета не плачат.

Ако някой знае кой е автора, може да го напише в коментар

В най-тихото ти

Мълчи! Нощта е много тънка
и спуска върху мен лилав воал.
Ръцете й ме карат да настръхвам.
... А, ти мълчи! Аз само ще шептя.

Задъхана ли съм? Защото е студено...
Но думите ми парят в теб. Нали?
Не се протягай. Няма да ме вземеш.
Не казвай нищо! Моля те. Мълчи.
На фона на луната аз съм сянка.
Във мислите ти врязан силует.
Жена съм, мили. И съм обещание.
Но ти не ме докосвай със ръце.
Чертай ме само с дъх. Безкрайно бавно.
Очите ми са черни езера.
Когато в тях до дъно си пропаднал,
едва тогава, мили ще се дам.
Едва тогава, тиха и покорна,
ще съблека лилавия воал.
Във пълнолунието ще нагазя гола
и повече от всякога ще съм жена.
Сега не казвай нищо. Аз ще шепна.
Рисувай своя сън със дъх по мен.
Да ти призная ли? Умирам за ръцете ти!
Но не сега, любими ... Още не...

Научих

Току що научих, че прошка се дава
само когато прекрачиш гнева си.
Разбрах, че сълзите не носят забрава,
че бягаш, когато докоснеш страха си...

Току що научих, че тихата ласка
изгаря по-силно от огън разпален,
че връщаш се там, където си чакан,
че който те съди - не те заслужава...

Току що научих, че полета може
да бъде отсечен със думи-плесници,
че не омразата трябва да те тревожи,
а плахият вопъл на тъжни зеници...

Току що научих, че Рая вълшебен
би се побрал и в една малка стая
- стига да знаеш, че там си потребен,
че там си обичан - стига да знаеш...

М.Трандева

Писмо до Малкия Принц

Здравей. Не сме се виждали отдавна.
Единствено звездите пазят твоя смях.
Надявам се, че си добре. Не си пораснал.
И още имаш роза. И овца.
А ние тук броим вместо звезди - монети.
Картографираме си плитките души.
Фенерите угаснаха. Не светят.
А пък Земята ... бавно се върти.
И залезите идват много рядко.
А хората са тъжни същества.
Но всеки си е крал /поне за кратко/
във царството на свойта самота.
Не пляскаме с ръце от възхищение.
Горчилка пием... Може би от срам...
Едно голямо земно затъмнение
се вижда сигурно от твоята звезда.
Сърцата ни са слепи. Много слепи.
/Защо тогава имаме очи?
Щом няма как да видим със сърцето си
същественото...И така...Мълчим.../
Опитомяваме си чувства. Не лисици.
Цветът на житото остава неразбран.
Понякога дочувам сред звездите
камбанките на звънкия ти смях.

Не ме питай!

Преди милиони години, още преди да се появят хората на земята Скалата и Водата се влюбили. Те били щастливи на земята, но искали да са заедно и да се обичат без граници.

Скалата била твърда, решителна и в постоянен вътрешен баланс. Тя умеела да се радва на живота и на света, съзерцавайки го и преживявайки го през себе си. Светът се променял, но тя била винаги в баланс.

От друга страна, Водата била винаги в движение и се радвала на всичко, до което се допре, но не обичала да спира на едно място и да си почива. Тя губела баланса си с всяка промяна на света, често замръзвла и се изпарявала, но никога не губела себе си.

Скалата и Водата разбирали, че са много различни, но любовта им била безгранична и не се спирала пред нищо. Те знаели, че ще намерят начин да са заедно и да се обичат.

В началото опитали Скалата да се разтваря във Водата, за да са заедно. Водата, както знаете е свикнала да взима всичко в себе си – въздуха, живота и движението. Логично било, че за да са заедно, Скалата може да разтвори себе си във Водата. Опитали и били много щастливи за кратко, но после Скалата започвала да се чувства зле. Цялото това движение я побърквало и не можела да намери баланса си! Тя не издържала и започвала да се превръща в кал. Реките от кал не й позволявали да съществува като себе си и да е щастлива. Тъй като много се обичали, се отказали от този вариант и решили да пробват друго.

Тогава Водата се изляла в дупките и отворите на Скалата, спряла там и те отново били заедно. Разбира се в началото били много щастливи! Радвали се на щастието и любовта си! Но с времето Водата се почувствала много зле. Тя губела себе си, когато е на едно място. Нейната същност била движението – тя не можела да бъде спокойна. Започнала да се заблатява. И това не било добър вариант.

Двете толкова се обичали, а били толкова различни. В продължение на милиони години те търсят начин да са заедно, да се обичат пълноценно такива каквито са. Скалата – красива, сигурна в себе си и много стабилна, а водата – винаги динамична и никога в покой. Разбрали, че никоя от двете не трябва да се променя. Всяка има своята уникалност и красота. Видели, че заедно се допълват и опитите да започнат да си приличат били безмислени.

Може би ще ме попиташ, дали са намерили начина да са заедно? Може би мислиш, че мога да ти отговоря? Може би ти се иска?

Моля те, не ме питай! Не знам! Попитай себе си, когато застанеш пред някой водопад със стаен дъх, когато си седнал безгрижен на ръба на някой каньон или ждрело, когато мечтаеш на скалистия бряг, когато мъглата пълзи по скалистия връх, вдъхвайки ти щастие или откриваш в светлината на фенерчето си ледената красота в някоя пещера.

Автор: Мартин Пепелджийски

Нещо отвътре

Все още мечтая, че има,
поне още един като мен.
Да вярва в топлината на лютата зима,
да чака пак летния ден.
Да търси доброто сред вълци,
да бяга под пъстра дъга,
излязла след бурния дъжд
над вятърна мелница една.
Да иска да бъде обичан,
да може да бъде човек.
Да вярва в любов безгранична,
да тича след нея вовек.
Да гони мечта босонога,
да среща с прегръдка света
да гледа с очи пъстрокрили,
които все търсят брега.
Все още вярвам, че има,
поне още един като мен,
който ще превърне лютата зима
пак в приказен пролетен ден!

♥ От авторката на блога - Мишел Георгиева ♥
 

Едно дете рисуваше дъга

 
Едно дете рисуваше дъга -
със всички цветове на утрото,
рисуваше детето радостта,
която идва след дъжда.

Едно дете рисуваше дъга -
тъй весела, и пъстра, и голяма,
покрила с ласка цялата земя,
една дъга - илюзия, измама...

Едно дете рисуваше дъга..
погледнах я - така детински чиста,
красива и несбъдната мечта,
една дъга - е мостът към звездите.

Едно дете рисуваше дъга,
размесваше така без страх боите,
че тази тъй наивна красота
ми върна вярата в очите...

Боряна Владимирова

 

Доброта

Искам да съм мъничък вълшебник, 
за да мога с пръчица в ръка
да създам магически учебник,
който се нарича "Доброта"! 
Чудните си листи щом разтвори, 
да го чуят чак накрай света! 
Да научи всеки да говори 
светлия език на обичта! 
Вместо бомби, да летят балони!
Хората да имат хляб, подслон... 
На закуска да ядем бонбони, 
на вечеря сладолед - цял тон! 
Да си имат малките дечица 
мама, татко, братчета, сестри... 
Радостта да пее като птица!
Вместо сълзи, да блестят звезди! 
Искам да съм мъничък вълшебник,
за да мога с пръчица в ръка
да създам магически учебник, 
който се нарича "Доброта"! 

Нора Гаджева

Научете децата си на...

Научете децата си на тези истини

Научете децата си, че нямат нужда от нищо извън себе си, за да бъдат щастливи - нито от човек, нито от място, нито от нещо и че истинското щастие се намира вътре в тях. Научете ги, че са достатъчни сами на себе си. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че неуспехът е измислица, че всеки опит е успех и че всяко усилие постига победа като първото е не по-малко достойно за уважение от последното. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че са дълбоко свързани с всичко в Живота, че са Едно Цяло с всички хора и че няма никога да бъдат отделени от Бога. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че живеят в свят на великолепно изобилие, че има достатъчно за всекиго и че най-великото е не да трупаш, а да споделяш и тогава ще получиш най-много. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че от тях не се изисква нищо, за да бъдат достойни за почтен и пълноценен живот, че няма нужда да се състезават с никого за нищо и че Божията благословия ще получат всички. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че никога няма да бъдат съдени, че няма защо да се тревожат дали винаги постъпват правилно и че не ще трябва нищо да променят, за да „станат по-добри", да изглеждат прекрасни и съвършени в очите на Бога. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че последици и наказание не са едно и също, че не съществува смърт и че Бог никога никого няма да осъди. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че за любовта няма условия, че не трябва никога да се тревожат дали няма да изгубят вашата или Божията любов и че най-големият дар, който могат да поднесат на света, е тяхната, безусловно споделена любов. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че да бъдеш неповторим, незначи да бъдеш по-добър, че претенцията им за превъзходство над другите не би означавала да са видели Кои Са в Действителност и че най-здравословно е да се каже: „Моят път не е по-добър, а само по-различен." Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че не съществува нищо, което не биха могли да направят, че илюзията за Невежеството може да бъде изтрита от лицето на земята и че онова, от което всеки се нуждае, е само да се върне
назад към себе си, като си спомни Кой Е Той в Действителност. Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете ги на това не с думи, а с дела; не като им го кажете, а като им го покажете. Защото децата ще ви подражават, ще искат да станат като вас въз основа на онова, което правите.

Нийл Доналд Уолш - "Общуване с Бога"

 

Домашна пица - много вкусна

 

Необходими продукти:

За блата:

300-400 г брашно

половин пакетче суха мая

щипка сода бикарбонат

щипка сол

щипка захар

зехтин

вода - колкото поеме

чесън - може да е на прах, сушен или пресен, ситно нарязан

по желание - натрошено сирене и/или кашкавал

За гарниране:

риган или босилек

доматено пюре

колбас - свински, пуешки или пилешки; бекон, салам или луканка и т.н.

маслини

гъби

царевица

чушка

сирене - синьо, бяло саламурено, топено, пушено или друго

моцарела или кашкавал

В дълбок съд сипете брашното, прибавете към него солта, захарта, содата, маята, чесъна,  налейте хладка вода и зехтин на око. Можете да сложите и натрошено сирене и/или настърган кашкавал. Замесете меко тесто. Няма нужда да втасва.

Намазнете тава и разтелете тестото на тънко (ако имате условия, можете и да го разточите). Намажете го с доматената смес, поръсете риган и поетапно започнете да редите гарнитурата като слагате от всичко по ваше желание и вкусови предпочитания. Можете и да пропуснете нещо от изброените.

Печете за 15 - 20 минути на предварително загрята фурна. Сложете тавата отдолу и не махайте скарата над нея, защото пицата става много бързо и е добре да има какво да я предпазва отгоре, за да остане сочна отгоре и хрупкава отдолу.
Като я извадите от фурната, докато е още гореща, можете да я поръсите с настърган пармезан!

***Не съм сложила грамаж на продуктите, защото зависи в каква тава ще се пече пицата и колко пици ще се правят наведнъж. Важно е да замесите меко тесто.

Добър апетит!

Трогателно писмо на едно бебе към неговите родители

                                      "Скъпи родители,
Аз идвам при вас като малко, незряло същество, но вече съм оформена личност. Ще бъда при вас само за кратко - затова ми се радвайте!
~ Намерете време да откриете кой съм аз, по какво се различавам от вас и какво мога да ви дам.
~ Моля, когато съм гладен, давайте ми да ям. В твоето коремче, мамо, не познавах глада, а часовникът и времето са ми още чужди...
~ Моля, дръжте ме близо до вашите тела, милвайте ме, галете ме, целувайте ме, говорете ми. В твоето коремче, мамо, бях постоянно носен и живеех съвсем близо до теб. Никога не бях сам...
~ Надявам се, че няма да се разочаровате много, ако не се окажа съвършеното бебе от вашите мечти и надежди. Бъдете снизходителни и великодушни към самите себе си, ако и вие не се окажете съвършените родители, които бихте искали да бъдете...
~ Не очаквайте твърде много от мен - новороденото бебе. Не очаквайте и твърде много от себе си като родители. Нека си дадем шест седмици - така да се каже като подарък за раждането. Шест седмици за мен, за да узрея, да се стабилизирам, да намеря своя ритъм. И шест седмици за вас, да дойдете постепено на себе си и да ме интегрирате в живота си.
~ Моля, не ми се сърдете, ако плача много. Имайте търпение с мен. С времето ще плача по-малко и ще ви радвам с присъствието си...
~ Грижете се за мен - гледайте ме внимателно, защото да ви кажа и без думи от какво се нуждая, как да ме утешите и какво ме прави доволен. Аз не съм тиран, който е дошъл при вас, за да направи живота ви труден. Но единственият начин, по който в момента мога да ви дам да разберете, че нещо не е наред, е плачът...
~ Моля, никога не забравяйте, че съм много здрав и устойчив. Мога да преживея без мъка грешките, които вие правите, поне в началото, защото сте неопитни и се вълнувате. Докато ме обичате, всичко ще върви добре...
~ Моля, внимавайте и за себе си. Хранете се балансирано, давайте си достатъчно спокойствие, движете се на чист въздух, за да сте здрави и силни в часовете, които прекарваме заедно. Опитайте се да правите разлика между "важно" и "неважно", гледайте спокойно на нещата - така ще ми се радвате много повече...
~ Моля ви още да поддържате и развивате връзката помежду си, защото тя е основата на моя живот и ми показва как да науча да обичам хората...
~ Може би в момента малко съм объркал живота ви с появата си, но това е временно...
Благодаря и на двама ви!
                                                                           
                                                                    С обич:................................
                                                                             Вашето Дете"

                   Из "Как да станем щастливо семейство"
                                     д-р Дона Еви

 

Писмо на Брад Пит към Анджелина Джоли?!

Често попадам на тези толкова красиви редове и реших да ги споделя и в моя блог. Мисля си, обаче че авторът съвсем не е Брад, въпреки това те си остават много, много красиви, стойностни и истински!

Мъже, с леко намигване към вас:

"Жена ми се разболя. Тя беше постоянно нервна, заради проблеми в работата, неуспехи в личния живот, проблеми с децата. Тя загуби 15 килограма - тежеше около 40, а е само на 35 години.

Стопи се, постоянно плачеше и беше разочарована от всичко и от всички. Нищо не я радваше, постоянно я болеше главата, сърцето, нервите в гръбначния стълб и ребрата. Спеше лошо, не можеше да мигне по цели нощи и на сутринта беше уморена. Връзката ни беше на ръба. Красотата й си отиваше, появиха се торбички под очите й, тя се отпусна и спря да се грижи за себе си. Отказваше да се снима във филми. Аз изгубих надежда и мислех, че скоро ще се разделим... Но, после реших да действам. Та аз имам най-красивата жена в целия свят.

Тя е идеал на повече от половината мъже и жени на земята, а на мен ми е позволила да спя до нея и да я прегръщам всяка нощ. Започнах да я засипвам с цветя, целувки и комплименти. Правех й изненади, и й се радвах във всеки един момент. Правех й подаръци и живеех заради нея. Говорех на хората само за нея. Възхвалявах я пред моите и общите ни приятели. Няма да повярвате, но тя разцъфна.

Стана по-красива, отколкото беше преди. Качи тегло, престана да нервничи и ме целуваше по-силно, отколкото по-рано. Аз дори не знаех, че тя може да целува така.

И разбрах едно: 

Жената е отражение на мъжа и ако я обичаш до безумие, тя ще ти отвърне със същото!"