На
всеки един от нас се е случвало в момент на отчаяние да се запита: „Защо не се
получава, толкова много го искам, толкова много дадох от себе си?!”. Обикновено,
след подобен въпрос, хората просто губят сила и мотивация да продължат стремежа
си към желания резултат и се отказват. В по-добрия случай се записват на курс
или обучение, с психологическа насоченост или, ако имат финансовата възможност,
започват срещи с професионален психоаналитик (психолог). Предприемайки тази важна
стъпка, всеки се изпълва с нови надежди, окуражава се, получава свеж порив за
промяна и влага много енергия, тя да се случи – ходи на обученията или
консултациите редовно, отговорно и дисциплинирано като примерен ученик, си води
записки, прави си амбициозни планове, изпробва нови техники, но в един момент,
осъзнава, че нещата пак не се получават. Тогава идват възклицания със смесен
привкус: „Защо, защо въпреки всичко, въпреки всичките ми усилия, пак не се
получава?”, „Аз ли не правя нещата както трябва?”, „Този курс е пълна загуба на
време и пари!?”, „Явно не съм попаднал на професионалисти!?” и т.н.
Наистина,
защо не се получава, въпреки всичките усилия и стремежи? Нека разгледаме
следната схема на задаване на въпроси, която може би ще улесни намирането на
отговора на генералното терзание : „Защо нямам резултат?”:
1.
Кой
съм аз и защо живея? – с други думи, анализирайте каква е Вашата мисия в живота и се идентифицирайте като
личност. Всяка промяна, всяко начало започва първо от самите Вас, вътре в
самите Вас, второ - тя трябва да е желана и осъзната и трето, но не на последно
място по важност – трябва да сте наясно със себе си – кои сте Вие, какво искате
от живота за самите Вас, как се самоопределяте. В последствие се замислете
какви искате да сте и действайте! Как ли?
Като за начало си отговорете на въпросите по следния начин: ако, например
Вие сте жена и искате да сте обичана, се замислете как действа обичаната жена,
как изглежда тя, как разговаря с мъжете; ако, пък сте мъж, който иска кариерно
развитие и реализация, помислете как изглежда този мъж, с какви похвати борави,
как реагира... И не забравяйте, че за да Ви се случат нещата, които не сте
преживявали, а сте искали, ще трябва да направите неща, които не сте правили.
2. Постоянен и последователен ли съм
към промяната? – човек е рационално същество и като
такова се стреми да научи дадени неща и чрез повторение и практика, тези неща в
последствие се случват по подразбиране. Още в училище ни учат, че нещата, които
наистина ще са ни нужни, трябва да ги знаем и „насън да ни бутнат”. Правилно,
много правилно! Тази учителска практика е помогнала на всички нас днес да знаем
колко е две и две, без да се замислим, дори. Така действа мозъкът. Той е орган,
който чрез повторение запаметява
информация, с която после си служи
по подразбиране. Мозъкът не обича промените – помните ли колко стресиращо и
плашещо е било за Вас като дете, когато някой преподавател Ви каже: „Нека се
запознаем с новата тема и следващия път да видим какво сте разбрали от нея,
като направим контролно.” По отношение на новото, непознатото, може да се
говори и пише много – още в Древна Гърция са разделяли пространството на център
и периферия и всичко, което е било извън центъра е всявало страх и паника. Та,
да се върнем към нашата тема – мозъкът тотално ненавижда промените и дори
задейства механизми, с които им се съпротивлява. Това обяснява, например факта,
че ако сте тридесетиняколко годишен мъж/жена, който/която през целия си
съзнателен живот не е вярвал, че може да има дългогодишни и трайни
взаимоотношения с някой от противоположния пол, няма как изведнъж, записвайки
се на курс по обучение, да промените с магическа пръчка представите и нагласите
си. Нещо повече, Вашият мозък „ще помисли”, че промяната, която настъпва е
просто временно явление и „ще вярва”, че се самозалъгвате. Така той „ще
активира” защитните си механизми срещу тази промяна и повярвайте ми, ако не
отделите достатъчно време и търпение да му повтаряте всеки божи ден, че
новостите в живота Ви не просто идват , ами и ще си останат трайно там, то и
Вие самите няма да имате траен резултат. Ето го, ето го отговорът на въпроса: „Защо нямам
резултат?” Нужен е повече от един семинар, тренировъчен лагер или куп прочетени
книги, нужно е време и повторение. Това обяснява защо често хората си казват
шест месеца се борих за промяна и накрая нищо – не сте се борили достатъчно,
дайте си още време, в което да повтаряте на мозъка си новата информация и
новите решения за промяна – рано или късно той ще свикне. Освен това, не
мислете, че сте изпълнили своята мисия с приключване на дадения
курс/семинар/поток от лекции – доказано е, че ако няма повторение, ефектът от
гореизброените отминава за три до шест месеца.
3. Вярвам ли наистина в промяната и
новото начало? – точно, когато ни е най-трудно да
продължим и сме на ръба да се откажем, защото не виждаме резултат, трябва да
намерим сили и да вярваме. Дори и нищо да не ни се случва, пак да си кажем: „Аз
вярвам не „защото”, а „въпреки че”...”. Нещата се случват, точно, когато сме
готови да ни се случат, всеки път щом не получим желаното, трябва да сме
уверени, че е за добро, че така е трябвало да стане, че още не сме узрели и не
сме готови за това. Вярвайте в самите
Вас, в благоразположението на
Вселената, доверявайте се на себе си! Реалността всъщност е именно това, в което вярваме! И всеки път, когато спрем да вярваме, очакваните хубави неща наистина спират да се случват. Ние нямаме нужда от съмнения, имаме нужда от вяра и последователност.
Вселената, доверявайте се на себе си! Реалността всъщност е именно това, в което вярваме! И всеки път, когато спрем да вярваме, очакваните хубави неща наистина спират да се случват. Ние нямаме нужда от съмнения, имаме нужда от вяра и последователност.
4. Представям
ли си нещата, които искам? – за да подпомогнете процеса и да сте на
правилните вибрационни полета, трябва да си представяте и да мечтаете, да визуализирате желанията си. Всеки
ден отделяйте между 20 и 40 минути, не непременно в неправене на нищо друго, но
визуализирайки това, което искате. Дайте му образ, цвят, душа, усетете го в
представите си. Представете си любящия и мил съпруг, до когото искате да се
будите всеки ден, помечтайте за грижовната и забавна жена, която искате за свой
спътник в живота, вижте се зад махагоновото масивно бюро, помиришете аромата на
коженото кресло, в което стоите като издигнал се в службата мениджър. Дори,
правете списъци с нещата, които искате да купите, да направите, номерирайте ги,
после отмятайте всяко изпълнено задължение или желание. Направихте ли го? Сега
се насладете на усещането от удовлетвореност .
5. Сред
правилните хора ли съм? – огледайте се около себе си, вижте
какво е Вашето обкръжение, каква е
Вашата среда. За да успеете, трябва да сте сред позитивни хора, които са постигнали
нещата, към които Вие се стремите (не приемайте това, като средство да се
депресирате, а като мотивационна инжекция). Стремете се да се дистанцирате от
мрънкащи, оплакващи се същества, които все не са доволни от нещо, на които все
някой друг им е виновен за неуспехите и които все са криви. Никой няма нужда от
допълнителен емоционален багаж, най-малко Вие!
6. Поощрявам ли се достатъчно? – често в стремежа си да постигнем крайната
цел, ние забравяме самите себе си – забравяме, че очарованието се крие в самото
пътуване и това, което срещаме по пътя, а не толкова в крайната дестинация.
Източните общества ценят високо процеса
на промяна, докато Западните, включително и България – крайната цел, резултата. Ето защо, на Запад има много повече
напрежение и неврози. Не позволявайте да се превърнете в „кон с капаци”.
Радвайте се на малките промени, които се случват с Вас, оценявайте малките
решения, които сте взели, поощрявайте се и се окуражавайте. Хвалете себе си и
вярвайте, че нещата се случват малко по малко, но се случват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар