Големи цитати от "Малкият принц" на Екзюпери

Следващите редове са посветени на някои от най-запомнящите се и много, много дълбоки по смисъл и значение, цитати от поетичната философска творба на Екзюпери. Това световноизвестно литературно произведение не познава възрастови и езикови бариери, защото не само е преведено на десетки езици, но и буди интереса и на малки, и на големи. Дори, като че ли, повече на последните. 
Интересно е да се знае, че е вдъхновено и написано след една авиокатастрофа на самия автор, който е бил летец. Действието се развива 1935 година, мястото е Сахара. След като самолетът на Антоан се разбива в горещата и суха пустиня, той и спътникът му прекарват там няколко тежки дни в борба за живот и оцеляване без храна и вода. Дехидратират се, получават халюцинации и след преживяното, което явно е оставило ярък спомен и силно е впечатлило и разтърсило автора, години по-късно, той издава "Малкият принц".
Творбата впечатлява със своя неповторим формат, стил и замисъл. А, посланията, ето ги и тях:

 „Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.“

 „Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: "Моето цвете е там някъде".“

„Бодлите не служат за нищо, цветята ги имат от чиста злоба.“

„Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.“

„Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“

„Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!", и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!“

„Ах, мъничък принце, така постепенно разбрах твоя малък тъжен живот. Дълго време единственото ти развлечение е било сладостта на слънчевите залези.“

„В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа, дори когато той спи...“ 

„Какво значи „да опитомиш“?... Ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... ...в живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.“

„Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.“

„Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава.“

 „Къде са хората? ...- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.“

„Моето цвете изпълни с благоухание цялата ми планета, но не умеех да му се радвам.“

 „Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.“

 „Питам се - рече той - дали звездите не са осветени, за да може всеки да намери някой ден своята. Виж моята планета. Тя е точно над нас... Но колко е далеч!“ 

„През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастните. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не подобри особено мнението ми за тях.“

 „Пустинята е хубава - каза малкият принц, - защото крие някъде кладенец...“

„Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благоухание и светлина. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!“

„Този човек - би бил презиран от всички други... Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си.“

„Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.“

„Думите само ни пречат да се разбираме помежду си.“

„Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!“

„Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.“

„Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг.“

„Цветята са слаби. Наивни са. И се пазят, както могат. Мислят се за страшни с техните бодли.“

„Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.”

 „Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.”

 „Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза."
 https://www.youtube.com/watch?v=eZ2hoGOG2Ns