От Мен за Мен с ЛЮБОВ...

От Мен за Мен с ЛЮБОВ...

След всеки смислен и достоен, изгледан филм, след всяка взривяваща сетивата ми, изслушана песен, след всяка вдъхновяваща тялото и душата ми, прочетена мъдра мисъл, научна или научно-фантастична статия и текст на някой от гениите на всички времена и след всяка изпита на един дъх и зорко подчертана езотерична/духовна книга, си обещавам, че ще напиша тези редове... И все нещо друго изниква, и все оставям за после... Обаче, в живота може и да няма после, може и да няма друг шанс, друга глътка въздух, друг творчески порив, затова обичайте, съзидавайте, раздавайте, бъдете истински и позитивни СЕГА, а защо не и сега прочетете моята поредна литературна „рожба”, която аз пиша също СЕГА...

Дам, сега си е сега, зависи единствено от гледната точка, не от време-пространството, на което ние смъртните сме дали гръмки дефиниции и зорко сме нормирали и рамкирали, така че да са ни угодни мерки за контрол и власт над милярдите маси по нашата Земя. А, тя не си ли е наша, на всички ни и еднакво даваща ни, и еднакво равна. Ммм, неее, за жалост, не. Въпросът е колкото излишен, толкова и риторичен. Но, пък „сега”-то никой не може да ни го вземе. Даже не и времето, на което уж принадлежи като някаква моментна единица.

Сигурно вече започвате да не разбирате смисъла и сте напът да спрете с прочита... Ваша воля. Е, едва ли ще ви кажа нещо ново, което вече да не знаете, нито пък ще ви дам ценен съвет как да живеете живота си пълноценно, по някаква си тайнствена формула за вечно щастие... Няма и да ви развивам и разяснявам сложните, но пък много интригуващи теории на Айнщайн за пространствено-времевите континууми. Ще ви приканя, единствено да си представите следното:

Какво, ако можехте да се видите отстрани?! Какво, ако има паралелни светове, където нещата се случват на същите ни тела, но с друг сценарий?! Какво, ако можехте да не направите някои от най-големите си грешки, да пропуснете някои от най-болезнените си моменти, да си спестите някои от най-големите предателства и разочарования?! Не, не, не с машина на времето! Не ви е нужно такова пътуване. Просто се отпуснете и си представете, че в ситуациите, можете да се наблюдавате отстрани, като неутрална фигура. Колко ли думи бихте премълчали, а колко ли бихте изрекли, когато трябваше – тогава, навреме.

Хммм... Сега, най-после пиша моите дълго отлагани редове – ОТ МЕН ЗА МЕН С ЛЮБОВ и ако моето аз, без значение, къде, без значение от време-пространството и паралелните светове, без значение кога, там някога има нужда и може, нека прочете това:

1.   Любовта във всичките й измерения (пространствено-времеви, видови и т.н.) е най-смисленото, най-стойностното, най-съзидателното и най-креативното и даващо чиста енергия, чувство, състояние на тялото и духа, на съзнанието и мисълта, действие;

2.   Болката и страданието са най-добрите ми учители и без тях няма духовно израстване и усъвършенстване;

3.   Другите хора не са мое мерило, нито мой критерий за качество, за живот, за чувства и животът не е надпревара, нито съревнование, а мисия и приключение;

4.   Ако някога ми се прииска да се сравня с някого, нека да е само и единствено с мен самата, в „минало време” и изводът да е в позитивна възходяща градация;

5.   Ако мога да помогна, нека помогна, ако не мога, нека не преча - има битки, които сами трябва да спечелим;

6.   Моята същност, душевна широта, ментален кръгозор и характер, не са в уравнение пред знак за равенство с хорското мнение за мен. Следователно=>:

7.   Моята вътрешна хармония и мир не зависят и не могат да зависят от състоянието на духа, темперамента и поведението на втори, трети... десети лица, а само и единствено от лицето – АЗ;

8.   Поведението на хората към мен говори повече за тях и тяхното настроение, мироглед и емоционална култура, отколкото за моето отношение към тях и моята същност като такава, в най-чистия й субективен вид;

9.   Всеки ден е единствен, уникален и неповторим и съдържа в себе си едно удивително и ново СЕГА, независимо колко на брой паралелни, три, пет или пък многомерни светове, Вселени и Мултивселени съществуват;

10.      Животът е най-неописуемият, най-интересният и най-вълнуващ мой ДАР и моя МИСИЯ.

11.      Аз го живея ТУК и СЕГА.