Синдромът "Лошо момче"

В живота ни поне веднъж
се срещаме с фатален мъж.
Летиме в друго измерение,
а после идват, без съмнение,

бездънна дупка и тъга.
Кълнем проклетата съдба:
Защо ли с него ни събрала,
Защо така ни изиграла?
Опитваме се да забравим
и с липсата му да се справим.
Но все не ни се получава –
в сърцето ни печат остава
От него – лошото момче –
кръстоска на мръсник с дете.
„Защо – се питаме тогава –
Единствен той не се забравя?”
Защото горната порода
отключва женската природа.
И чувстваме се заслепени,
опитомени, укротени.
Открили сме, че едновременно
/за жалост обаче е временно!/
сме цялостни, завършени
/макар и понявга прекършени!/...
Защото лошото момче-
универсалното ключе-
отключва всички лица на жената-
детето, майката, сестрата,
любовницата дива.
Открива я цялостна, жива!
По нея тъга ни залива.
Защото, тръгвайки си, я убива!

Мадлен Алгафари