За да изхранва семейството, тя работеше като готвачка в училищния стол. Когато беше в началното училище, съучениците му започна да му се подиграват:
- Хей, твоята майка има само едно око!
Идеше му да потъне в земята от срам!
Още същия ден й каза:
- Ако имаш намерение да ме правиш само за смях, защо по-добре не умреш?!
След години, той се възползва от възможността да замине в Сингапур да следва. След това се ожени. Построи си собствен дом. Родиха му се деца. Беше щастлив от живота си и доволен от комфорта, който имаше.
И тогава, майка му дойде да го посети у дома. Не бяха се виждали от години. Тя не познаваше внуците си – никога не ги беше виждала. И когато тя застана на вратата, те започнаха да й се присмиват. А той й се развика:
- Как смееш да идваш в дома ми и да плашиш децата ми?! Върви си! Махай се от тук! Веднага!!!
- Съжалявам! Вероятно съм дошла на грешен адрес... - отвърна майка му съвсем тихо. След което си тръгна и повече не дойде.
Един ден, воден от чисто любопитство, отиде до родната си къща. Съседите му казаха, че майка му е починала. Не пророни, дори една сълза... Предадоха му писмо, оставено от нея за него, което тя е искала да получи:
"Скъпи синко,
Мисля за теб през цялото време.
Съжалявам, че дойдох в дома ти и изплаших децата ти.
Съжалявам, че непрекъснато те огорчавах, докато ти растеше.
Знаеш ли..., когато беше съвсем малко детенце, ти претърпя инцидент и загуби окото си. Като твоя майка, не издържах да те гледам как се мъчиш само с едно око. Затова ти дарих моето. Бях толкова горда и щастлива, че синът ми ще може да вижда целият този свят - вместо мен, заедно с мен, с моето око...
Бог да те благослови, синко!
С цялата ми любов,
твоята майка...""
- Ако имаш намерение да ме правиш само за смях, защо по-добре не умреш?!
След години, той се възползва от възможността да замине в Сингапур да следва. След това се ожени. Построи си собствен дом. Родиха му се деца. Беше щастлив от живота си и доволен от комфорта, който имаше.
И тогава, майка му дойде да го посети у дома. Не бяха се виждали от години. Тя не познаваше внуците си – никога не ги беше виждала. И когато тя застана на вратата, те започнаха да й се присмиват. А той й се развика:
- Как смееш да идваш в дома ми и да плашиш децата ми?! Върви си! Махай се от тук! Веднага!!!
- Съжалявам! Вероятно съм дошла на грешен адрес... - отвърна майка му съвсем тихо. След което си тръгна и повече не дойде.
Един ден, воден от чисто любопитство, отиде до родната си къща. Съседите му казаха, че майка му е починала. Не пророни, дори една сълза... Предадоха му писмо, оставено от нея за него, което тя е искала да получи:
"Скъпи синко,
Мисля за теб през цялото време.
Съжалявам, че дойдох в дома ти и изплаших децата ти.
Съжалявам, че непрекъснато те огорчавах, докато ти растеше.
Знаеш ли..., когато беше съвсем малко детенце, ти претърпя инцидент и загуби окото си. Като твоя майка, не издържах да те гледам как се мъчиш само с едно око. Затова ти дарих моето. Бях толкова горда и щастлива, че синът ми ще може да вижда целият този свят - вместо мен, заедно с мен, с моето око...
Бог да те благослови, синко!
С цялата ми любов,
твоята майка...""
Няма коментари:
Публикуване на коментар